|
31.01.2011 :: 19:34:39
Aliya
Що е то Духовност и има ли Духовността почва у нас(или още веднъж за „Блажени са нищите духом, защото тяхно е Царството небесно”)
Наскоро в откритата християнска дискусия, за която споменавате в своето телевизионно предаване, един многоуважаван университетски професор ме обвини, че говоренето ми за духовност и дух е „шекерено”. И как се осмелявам да говоря за духовност, когато толкова много бедни хора по света страдат!? И не духовност е имал предвид Исус, когато казва в Евангелие от Матея /5:3/ „Блажени са нищите духом, защото тяхно е Царството небесно”! В тази негова тъй позната фраза просто ставало дума за бедните и убогите, за нямащите достатъчно, като онези нещастни възрастни жени, които се навъртат около църквата.
Но тогава защо Исус говори точно за нищите ДУХОМ и какво точно е имал предвид? За да си отговорим правдоподобно на този въпрос, трябва да се върнем назад във времето и да видим какво е оригиналното значение на тези думи на арамейски език, езикът, който Исус е говорил. Думите, които той е употребил са „мискину б руху”, като това тяхно звучене се е запазило и днес в съвременния арабски език на Сирия. „Мискину б руху” са онези простосърдечни, непретенциозни и смирени пред Волята Божия хора. Това значение се потвърждава и в следващите блаженства, разкрити от Исус, и най – вече в „Блажени са кротките, защото те ще наследят земята”.
А кои са тези смирени и кротки хора, за които Бог ще разтвори дверите на Царството небесно? Та нали ценностите на днешното забързано време са точно противоположните – вместо смирен, бъди напорист и амбициозен, желай колкото се може повече и наведнъж; и вместо кротък - бъди агресивен и нападателен в стремежа си ти да си първият на опашката за благата на обществото – пари, власт, престиж, признание.
Тогава защо Христос ни говори тези „шекерени” приказки и дали той знае нещо повече от това, което ние, съвременните хора знаем? А и не само Христос е този, който ни говори за блаженството на Царството Божие, но и всички просветлени човешки същества, стъпвали по нашата хубава земя от древността до днес.
Джелалу-Д-Дийн Руми, суфи мистик, поетът на Бога, говори същата истина в прекрасните си стихове:
„Ако ти трябва купувач, който да ти плати в злато,
нима има по-добър купувач от Бога, О, мое сърце?
Той купува нашата мръсна торба, пълна с вещи,
и в замяна ни дава вътрешна светлина, запалена с Неговото величие.
Той получава разтапящият се лед на това смъртно тяло,
а дава царство приказно извън твоите представи.
Той взима няколко капки сълзи,
и дава духовна пролет толкова прелестна,
че дори захарта ревнува поради нейната сладост.”
- Руми, Maснави, [VI, 879-882; 886-887]
Когато едно човешко същество осъзнае своята неразривна връзка със своя Създател, то няма думи, които да могат да опишат блаженството на това духовно проглеждане. Тогава човек изведнъж разбира, че всичкото злато и богатства на този свят са просто прах, която не може да се сравнява със Създателя, защото няма друга реалност освен Него, Единствения и Неповторимия.
Само хората, които са успели да смирят умовете си с техните вечни стремежи за повече, с алчността за притежания, за постижения, както материални, така и духовни; хората, които са разбрали как да обезсилят вечно ламтящото си его, са тези, които са придобили чистото сърце, за което говори Исус: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”.
Когато изпразниш ума си от неговите илюзии, проекции, ламтежи и амбиции, ти се смиряваш и се спускаш в чистото си сърце, където Бог вече те очаква. Само когато ти вече не си, когато старата ти личност и нейните заблуди престанат да съществуват, когато егото ти се разтваря като сутрешна мъгла в първите слънчеви лъчи, само тогава Бог се излива в теб. Но за да се случи това умиране на старата ти личност и повторното ти раждане като истинско и антентично човешко същество , ти трябва да си станал като празен съд, духом смирен и кротък.
Това смирение не е смирението на бедните, нито на богатите, защото и бедните, и богатите могат в еднаква степен да ламтят за притежания. Бедността или богатството са външни белези и повод за повърхностно разделение на хората, на основата на което много кръвопролитни войни и революции познава човешката история. Бог не дели хората на бедни или богати, той е Бог и на бедните, и на богатите. И едните, и другите са в еднаква степен подчинени на Неговата воля, защото Той е този, който дава и взима, който издига или смъква – бедният може да стане богат, а богатият да се събуди беден на следващата сутрин. А и кой може със сигурност да определи къде преминава разделителната граница между бедния и богатия?
Сам Исус казва:
„Ето защо Ви казвам, не се тревожете за своя живот, какво ще ядете или пиете; или за Вашето тяло, какво ще облечете. Нима животът не е по-значим от храната и тялото по-значимо от дрехите? Погледнете птиците в небето; те не сеят нито жънат нито събират сноповете на купи, и въпреки това Вашият небесен баща ги храни. А нима Вие не сте по – ценни от тях? Кой от Вас, като се тревожи, може да прибави с това дори и един единствен час към своя живот?
... И защо се тревожите за дрехи? Вижте как лилиите в полето растат. Те не работятт и не предат. И въпреки това, казвам Ви, дори и Соломон в цялото му величие не е бил облечен като нито една от тях. Ако този е начинът, по който Бог облича тревата в полето, която днес е тук, а утре вече ще бъде хвърлена в огъня, нима той няма да облече Вас много повече, О Вие, хора с малко вяра? Ето защо не се тревожете, казвайки, 'Какво ще ядем?' или 'Какво ще пием?' или 'Какво ще облечем?' Защото неверниците тичат подир всички тези неща, а Вашият Небесен баща знае, че Вие се нуждаето от тях. Затова търсете първо Неговото царство и Неговата правда и всички тези неща също ще Ви бъдат дадени. Ето защо не се тревожете за утре, а оставете утре да се тревожи за себе си. Всеки отделен ден си има достатъчно свои тревоги."
Не в тревогата за насъщния е блаженството, а в чистото сърце, смирено и кротко, поело по пътя на най-голямото богатство на света – Бог. Защото има ли по-голямо богатство от Него, Всеобхватния, Вседържителя на всичко?! Когато Той Е, нищо друго не е.
И Неговото царство е Царството на Духовността, която, колкото и да пренебрегваме и да се опитваме да забравим, защото, видите ли, не се вписва в програмата с високите цели за постижения, признания и богатства, подир която тичаме до сетния си дъх; всъщност е винаги в нас и ни е вътрешно присъща. Царството небесно вътре в нас е, „и ако кажете, че светилището на Бог е в небесата, то птиците щяха да стигнат там преди Вас. И ако кажете, че то е в морето, то рибите щяха да стигнат там преди Вас. Знайте, че небесния свят е както във Вас, така и извън Вас, и ще познаето това, което е извън Вас чрез това, което е вътре във Вас. Когато намерите Светлината вътре в себе си, Вие ще познаете така, както сте познати. И тогава Вие ще разберете, че сте деца на Живия родител и Вашата съдба е да БЪДЕТЕ, така, както Той Е. Човекът, който не познава себе си, е беден в Дух, защото такъв човек е предизвикал собствената си бедност.”- Исус
Духовността е това умение да се вгледаме в себе си, да се завърнем към себе си, към центъра на Вътрешното си същество, където Царството небесно ни очаква, за да ни разкрие тайнствата и блаженствата си. И тогава няма да делим хората на бедни и богати, просто защото няма да делим хората изобщо, а ще знаем, че ние всички сме Едно и от Единия. Тогава милосърдието и състраданието ще се естествена проява на нашата същност и съпричастност към това, да бъдем човешки същества, чеда на Бога. Защото всички ние сме негови деца според Христос, "и докато не станем като малките деца, няма да можем да узнаем значението на Живота, защото нашите умове трябва да бъдат изчистени от всички заблуди и фалшификации на този свят, за да можем да бъдем научени на Вечната истина.”
Блажени са хората на Духовността - смирените, кротките, чистите по сърце и миротворците, търсещите Истината, защото тяхно е Царството небесно!
| |
