|
19.03.2010 :: 15:04:39
Grigor Zhelev
Духовният смисъл на "вечни мъки" е представен по следният начин в Юда:
Юда 1:7
7 както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпадваха в противоестествени пороци, са поставени за пример като носят наказанието на вечния огън."
До днес Содом и Гомор не горят, но спомена за тях е вечен! Буквалистичното разбиране на Писанието не винаги е правилното, защото ще е правилно, ако има поне 2 или 3 библейски свидетели за това, а и без това Бог не благоволи - не се радва на смъртта на нечестивият - тук се вижда, че някои благослови не познават, че Бог е любов и в Него няма вечно отмъщение към нечестивият, а за кратковременно говори Писанието!
В Откровение на Йоан 14 глава се говори за "Божият гняв" (10-ти стих) към онзи, който се "поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, " (9-ти стих) и 11 заявява:
"И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му."
От какво е следствие димът? Ако нещо започне да гори то изгаря някога, но където е имало огън е белязано. Понеже димът е следствие на опустошение, тогава трябва да разбираме, че е спомен за тях, както и до днес се помни че преди близо 3000 години Содом и Гомор са били унищожени с огън и сяра от небето. Кой не е чувал за Содом и Гомор и не е ли символ на богопротивни градове, които вършат мерзости?
Малахия 4:1-3
1 Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, Казва Господ на Силите, Та няма да им остави ни корен ни клонче."
Писано е: "ще ги изгори", а не гори. Ползвам вашата Библия.
Хубаво говори брат Стойков, но да беше всичко истина щеше да е добре. Така и ученията му за ада след смъртта са му грешни, понеже без иносказание, без двусмислици в притчи, Господ Исус заявява в Йоан 11:11-14, от където се разбира, че смъртта е сън, а не мъки или отиване в рая (така и Еклисиаст 9:5,6 говори за това):
Евреи 9:27:
"И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,"
Даниил 12:2
2 И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение."
... понеже последиците са вечни, а човекът е направен за пряко общение с Онзи на Който е образ и подобие. Срамно нещо и позорно човек да няма живота (вечният), който му е отреден по сътворение.
| |
